Лизинг Сървисис
 
Представяне
 
Контакт
 
Начало
Лизинг Сървисис
Акорт Инс
Bulgarian English

НОВИНИ

Задължения на администраторите на лични данни по новия Общ регламент относно защитата на данните

Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) е обнародван в Официален вестник на Европейския съюз на 4 май 2016 г. Общият регламент въвежда множество значителни промени спрямо действащата правна рамка и поставя завишени изисквания към субектите в системата за защита на личните данни, което е причина за неговото отложено прилагане, считано от 25 май 2018 г.

С новия Регламент се разширява териториалният обхват на европейските правила за защита на личните данни и те ще важат и за администратори, които не са установени в ЕС, но обработват лични данни на граждани, които се намират в ЕС. Това ще важи в случаите, когато дейностите по обработване на данни от страна на такива администратори, са свързани с: • Предлагането на стоки и услуги на физически лица, намиращи се в съюза, независимо дали от субекта на данни се изисква плащане; • или • Наблюдението на тяхното поведение, доколкото това поведение са проявява в рамките на съюза.

Понятието „съвместни администратори“ означава, че двама или повече администратори съвместно определят целите и средствата на обработването на лични данни. Физическото лице, за което се отнасят данните (субект на данни), може да упражнява своите права в областта на защитата на личните данни по отношение всеки и срещу всеки от администраторите. Съвместните администратори са длъжни да определят по прозрачен начин съответните си отговорности за изпълнение на задълженията си по регламента.

Общият регламент за защита на личните данни въвежда редица задължения за администраторите и обработващи лични данни, някои от които са изцяло нови и непознати в досега действащата правна уредба. Те са:
• Обработване на данните в съответствие с принципите за защита на личните данни, заложени в регламента, като е в състояние да докаже това (отчетност);
• Осигуряване на защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране;
• Определяне на длъжностно лице по защита на личните данни в изрично посочените от регламента случаи, поддържане на регистър на дейностите по обработване, за които отговаря;
• Уведомяване на надзорния орган и субекта на данни в случай на нарушаване на сигурността на личните данни, както и документиране на всяко нарушение на сигурността на личните данни, в т.ч. фактите, свързани с нарушението, последиците от него, предприетите действия за справяне с нарушението;
• Извършване на оценка на въздействието върху защитата на данните;
• Провеждане на предварителна консултация с надзорния орган преди обработването, когато оценката на въздействието покаже, че обработването ще породи висок риск, ако АЛД не предприеме мерки за ограничаване на риска;
• Прилагане на подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на сигурност на данните. В регламента са посочени и конкретни технически и организационни мерки за сигурност, като:
- Псевдонимизация;
- Криптиране;
- Гарантиране на постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване;
- Своевременно възстановяване на наличността и достъпа до личните данни в случай на физически или технически инцидент;
- Редовно изпитване, преценяване и оценка на ефективността на техническите и организационните мерки;
- Сътрудничество с надзорния орган за защита на личните данни при изпълнение на задълженията, произтичащи то регламента.

Определянето на длъжностно лице по защита на данните е задължително в следните случаи:
• Когато обработването се извършва от публичен орган или структура, освен когато става въпрос за съдилища при изпълнение на съдебните им функции;
• Когато основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни;
• Когато основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в мащабно обработване на специалните категории данни и на лични данни, свързани с присъди и нарушения.

Според Регламента субектът на данни (физическото лице, за което се отнасят данните) има право на:
• Информираност;
• Достъп до собствените си лични данни;
• Коригиране (ако данните са неточни);
• Изтриване на личните данни (правото „да бъдеш забравен“);
• Ограничаване на обработването от страна на администратора или обработващия лични данни;
• Преносимост на личните данни между отделните администратори;
• Възражение спрямо обработването на негови лични данни;
• Субектът на данни има право и да не бъде обект на решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване, включващо профилиране, което поражда правни последствия за субекта на данните или по подобен начин го засяга в значителна степен;
• Право на защита по съдебен или административен ред, в случай че правата на субекта на данни са били нарушени.

Обработващият е задължен да спазва всички установени правила и норми за защита на личните данни и носи солидарна отговорност за причинени вреди заедно с администратора. Регламентът въвежда задължението обработващият лични данни да търси съгласието на администратора всеки път когато възлага обработването на подизпълнител. Съгласието на администратора в тези случаи следва да бъде дадено предварително, като може да бъде под формата на конкретно или общо разрешение, в писмена форма. В случай на общо писмено разрешение, обработващият е длъжен да информира администратора винаги за всякакви планирани промени за включване или замяна на други обработващи данни.

Трябва ли администраторите на лични данни в България да се регистрират пред Комисията за защита на личните данни както до сега? Не, задължението за регистрация отпада, считано от 25 май 2018 г.

Единственият надзорен орган по защита на личните данни в Република България е Комисията за защита на личните данни. Като такъв Комисията ще осъществява контрол за спазването на изискванията на регламента. В рамките на своите правомощия Комисията има право да разглежда жалби от физически лица, да извършва проверки на администратори и обработващи лични данни, да издава становища, задължителни предписания и имуществени санкции. Новият Регламент значително увеличава максималния размер на налаганите глоби и имуществени санкции – до 10 млн. евро или до 2 % от годишния оборот на дружеството за предходната година (която от двете суми е по-висока).

Псевдонимизираните лични данни1 не са изключени извън приложното поле на новия Общ регламент. Псевдонимизация означава обработването на лични данни по такъв начин, че личните данни не могат повече да бъдат свързвани с конкретен субект на данни, без да се използва допълнителна информация, при условие че тя се съхранява отделно и е предмет на технически и организационни мерки с цел да се гарантира, че личните данни не са свързани с идентифицирано физическо лице или с физическо лице, което може да бъде идентифицирано. Именно поради тези специфики на псевдонимизираните данни, Регламентът предвижда по-малко строги правила за обработване на псевдонимизирани данни, като по този начин насърчава администраторите да използват тази техника.

На децата се полага специална защита на личните данни, тъй като те не познават достатъчно добре съответните рискове, заплахи и евентуални неблагоприятни последици от неправомерното обработване на данни, както и своите права. Тази специална защита следва да се прилага по-специално за използването на лични данни на деца за целите на маркетинга или за създаване на личностни или потребителски профили и събирането на лични данни по отношение на деца при ползване на услуги, предоставяни пряко на деца. Когато обработването е насочено към дете, всяка информация и комуникация следва да се предоставя с ясни и недвусмислени формулировки, които да бъдат лесноразбираеми за детето. Във връзка с прякото предлагане на услуги на информационното общество на деца, обработването на данни на дете е законосъобразно, ако детето е поне на 16 години. Ако детето е под 16 години това обработване е законосъобразно само ако и доколкото такова съгласие е дадено или разрешено от носещия родителска отговорност за детето.
____________
[1] Псевдонимизация – техника за защита на неприкосновеността, при която личните данни се обработват по начин, които не позволява идентификацията на физическото лице без употребата на допълнителна информация, която следва да се съхранява отделно от тези данни, под защитата на технически и организационни мерки.

Митове за спестяване на пари при покупка на автомобил

А сега да развенчаем няколко неверни мита, описани в настоящата стая:
Как да спестим пари при избор и покупка на автомобил

която няма да оприличавам, само ще кажа, че в нея има множество твърдения, които противоречат на закона:

По т.3: В цяло Европа никой не се интересува от собствеността на автомобила, важното е на 4-5 години да се сменя с нов, защото за хората там на първо място е сигурността, изправността и безотказността на автомобила (там никой не си купува „цъкаща бомба“ на 20 години).

Второ, съгласно чл. 384 ал. 2 КЗ обезщетенията по застрахователни щети се изплашат на клиента.

Трето, наистина остатъчната стойност е финансов инструмент за да се моделира размера на вноската, също така е истина, че всеки Лизингодател разсрочва допълнително остатъчната стойност за шест до 12 месеца след изтичане на погасителния план, ако клиентът желае това.

По т. 4: съгласно Закона за потребителския кредит (на които правила се подчинява и договорът за лизинг с потребител) всеки клиент има право на 14-дневен срок за отказ от сделката и лизингодателите стриктно спазват това.

По т. 6 смятам, че при закупуване на употребяван автомобил, най-сигурната покупка е тази, с продавач официален представител (дилър) на производителя (вносителя) на дадената марка. Допускам, че и сами се сещаме защо. Вярно е, че от официален дилър не може да закупим кола на десет и повече години, но такава няма и кой да Ви финансира, а и важи казаното в началото на настоящето изложение.

Вече на пазара е учебник "ЛИЗИНГЪТ КАТО БИЗНЕС - Финансово-правна теория и икономическа практика" с автор Борислав Тодоров.

ЛИЗИНГЪТ КАТО БИЗНЕС - Финансово-Правна Теория и Икономическа Практика - с автор Борислав Тодоров

Съдържание:

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА ПЪРВА

„ЛИЗИНГЪТ“

§ 1. Лизингът в Европа - разновидности (Финансов / оперативен лизинг и др.)
§ 2. Правна форма съгласно българското Законодателство (ТЗ; ЗЗД; НСС17 / МСС 17 Лизинг и др.)
§ 3. Участници в лизинговата сделка. Лизингополучател. Лизингодател.
§ 4. Активи, предмет на лизинг финансиране. Стандартизирани продукти. Финансово-Икономически параметри на лизинга в България.
§ 5. Данъчно – счетоводни аспекти; Данъчни преимущества в България (ЗДДС; ДЗПО; ЗСч., ЗМДТ, НСС17 / МСС 17 Лизинг)

ГЛАВА ВТОРА

ПРЕДДОГОВОРНА ФАЗА И „ДОГОВОРЪТ ЗА ЛИЗИНГ КАТО СЛОЖЕН ПРАВЕН И ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ“

§ 6. Преддоговорна фаза:
§ 6.1. Етапи в преддоговорната фаза и взаимоотношения лизингодател – лизингополучател – доставчик (продавач)
§ 6.2. Анализ (Скоринг) на потенциалните клиенти (правен, финансов, имиджов, психологически и т.н.) и Анализ и оценка на актива. Анализ за рискове от бизнес средата, географското местоположение и други за клиента
§ 7. Договорът за лизинг като сложен правен и фактически състав:
§ 7.1 Договорът
§ 7.2. Оперативният лизинг в частност
§ 7.3. Застраховане: Отговорности, Каско/ Имущество, допълн. Рискове
§ 7.4. Особености на договора за лизинг с потребител ( приложение на ЗПКр.)
§ 8. Администриране на текущи договорите за лизинг и Обслужване на клиенти:
§ 8.1. Договорът за покупко-продажба (Анализ на потенциалния доставчик на актива/ защита на лизингодателя от измами/ Митническо и акцизно обслужване стоки с двойна употреба)
§ 8.2. Регистрационни режими, свързани със собствеността и ползването на лизинговите активи. Приемо- предаване. Правоотношения с държавни, общински и частни институции и лица (ЗМДТ / ЗДвП)
§ 8.3. Обслужване на клиенти. Услуги от общ характер. Гаранционна, извънгаранционна поддръжка
§ 8.4. Управление на автопарк, заместващ МПС, Продукт „Замяна на стар нов МПС, предмет на договор за лизинг“

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПРИЛОЖЕНИЯ

ЗАДАЧИ И КАЗУСИ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


Как да се пазим от запорирани коли?

Уважаеми дами и господа,

странно е как се въртим около темата, но ни убягва решението, вкл. на специалисти като уважавания от мен нотариус Стилиян Тютюнджиев. Неразбираемо е защо се създава умишлена и несъстоятелна психоза сред хората, без да се дава решението на проблема.

Камарата на ЧСИ поддържа единен регистър на длъжниците https://www.registry.bcpea.org/ и срещу такса от 12 лв. за 24 ч. издава удостоверение на всяко лице, за това дали към негово имущество има наложени запори.

Най-лесното решение е всеки купувач да изиска такова удостоверение от продавача и на база информацията в него да прецени дали да купи или не.

Становището е във връзка с публикации в електронни медии на тема:
Как да се пазим от запорирани коли?

Право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил

Във връзка с изменението на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в сила от 01.01.2013 г. до Национална агенция за приходите са отправени множество запитвания, които касаят правото на приспадане на данъчен кредит за начисления на регистрирани по ЗДДС лица данък върху добавената стойност за получени доставки,свързани с:
-договори за лизинг,в които изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на лек автомобил.
-договори за лизинг с уговорена само опция за прехвърляне на собствеността на лек автомобил.
-договори за отдаване под наем на лек автомобил (оперативен лизинг).

По смисъла на ал.1,т.18 от ДР на ЗДДС в сила от 01.01.2013 г.”лек автомобил” е автомобил,в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. От посоченото определение е отпаднало съществувалото до 31.12.2012 г. изискване при определяне броя на местата за сядане да се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
За получените от регистрираните по ЗДДС данъчно задължени лица доставки на стоки или услуги възниква право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на чл. 69 от същия закон при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.
Едно от ограниченията е предвиденото в чл.70.ал.1,т.4 от ЗДДС в редакцията на нормата до изменението й със ЗИД на ЗДДС, обнародван в ДВ,бр.94 от 2012 г.,по силата на което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит, внесен или е нает лек автомобил. С изменението в сила от 01.01.2013 г. е отпаднало ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, когато лекият автомобил е нает.
С оглед възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за доставки на нает или предоставен за ползване лек автомобил по договор е необходимо тези доставки да бъдат квалифицирани като облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл.8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, като понятието за доставка на стока изисква, съгласно чл.6, ал.1 от същия закон, прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Наемът или ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл.8 от ЗДДС.
Съгласно чл.228 от Закона за задълженията и договорите с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване , а наемателят-да му плати определена цена.
Въпреки, че по своята същност договорът за лизинг, уреден в Глава двадесет и трета от Търговския закон, е вид наемен договор, той има съществени отлики, като в някои случаи отликите са толкова съществени, та както за целите на ЗДДС, така и за целите на счетоводството и корпоративното подоходно облагане, лизинговите договори с определени характеристики имат данъчно третиране, различно от това на наемните отношения и сходно с това на покупко-продажбите. Най-общо лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, където вещта се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя, и финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му. Предвид сходствата и различията между договора за наем и договорите за лизинг, с оглед възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, трябва да се прецени в кои случаи договорът за лизинг следва да бъде определен като наемен договор за целите на ЗДДС.
За целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС е направено следното разграничение на договорите за лизинг:
• договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост;
• договор за лизинг,в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост (чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС). Има се предвид, че опцията дава право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгласно чл.12,ал.5 от ППЗДДС, или пък да се откаже от опцията.

Разпоредбата на чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС разглежда като доставка на стока фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който се предвижда в нормалния ход на събитията собствеността върху стоката да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска.
Съгласно Международен счетоводен стандарт 17, отнасящ се до договорите за лизинг, който е възпроизведен в Регламент(ЕО)номер-1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) номер-1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, следва да се прави разлика между оперативен лизинг и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността. Обстоятелствата, че в края на договора е предвидено да се прехвърли собствеността или че настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична с пазарната стойност на стоката, представляват заедно или поотделно критерии, позволяващи да се определи дали договорът може да се квалифицира като договор за финансов лизинг.
Съгласно установената практика на СЕС, понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик.
Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на лек автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив.
Предвид принципа за предимство на съдържанието пред формата, независимо как е именуван един договор между страните, право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил ще е налице, когато на получателя не се прехвърлят рисковете и изгодите от собствеността на автомобила и ако стойността на сбора от договорените вноски е значително по-ниска от пазарната стойност на автомобила. В случай, че в договора за лизинг е предвидено да се прехвърли собствеността на лекия автомобил, включително и в случаите ,в които е уговорена само опция за прехвърляне на правото на собственост и сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на автомобила, то е налице доставка на стока по смисъла на чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС и за получателите на доставки по такива договори не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност от доставчика съгласно чл.70,ал.1,т.4 от ЗДДС.
Предвид изложеното, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато по договор, именуван между страните като договор за наем на лек автомобил са договорени условия, съгласно които се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сбора от вноските е практически идентичен на пазарната стойност на автомобила и по същия, макар да не е предвидено да се прехвърли собствеността на автомобила, впоследствие страните договарят прехвърляне на собствеността.
Когато безспорно е налице договор за наем, за данъчните събития по договора, възникнали след 01.01.2013 г..е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени и посочените по-горе условия на чл.69 и 71 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит и ако не са налице разграниченията на чл.71 от закона. Т.е. в случая,независимо дали самият наемен договор е сключен преди влизане в сила на измененията по чл.70,ал.1,т.4 от ЗДДС, за доставките, наемните вноски за които са дължими след 01.01.3013 г., наемателите ще имат право на приспадане на данъчен кредит за наетия лек автомобил.

В случаи на прекратяване или заместване по договора за лизинг на лек автомобил, както и при тотална щета, когато за начисления данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил получателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, платените лизингови вноски до момента на прекратяването, заместването или погиването на автомобила следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване/наем на автомобила. Ако на основание чл.25,ал.3,т.1 във връзка с чл.6,ал.2,т.3 от ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то съгласно чл.115,ал.6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора, както и при тотална щета лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума. Платените лизингови вноски до момента на прекратяване/разваляне на договора или погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставчика на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като за тези доставки доставчикът следва да издаде фактури за съответните данъчни събития съгласно чл.25,ал.4 от ЗДДС. В тези случаи за начисления данък върху добавената стойност за получените доставки на услуги, за предоставяне на ползване/ наем на автомобила, данъчните събития, за които са възникнали след 01.01.2013 г. ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, при съобразяване с чл. 69-71 от ЗДДС.
За начисления данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали по аргумент на противното по чл.70,ал.1,т.5 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит.

 

 

 

 

Създадено от OnlineMarketing.bg